ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ

Никита Нанков

web

Бяхме се събрали стари познати и приятели, някои не се бяхме виждали години. В началото се оглеждахме един друг с неприкрито любопитство и се разпитвахме кой, какво и що, виждали ли сме тоя или оня, знаем ли какво е станало с еди-кой си и еди-коя си. Като похапнахме и понатежахме, подхванахме философските теми, заоправяхме света. Някой се заоплаква и запроклина, че днес хората станали лоши, не като едно време. Друг му възрази, че не било съвсем така: той познавал барем двеста и петдесет свестни хора - работливи, честни, умни, талантливи, образовани, на които винаги може да се опреш в нужда. Друг го подкрепи - и той знаел двеста и петдесет добри хора. Обади се трети и четвърти - все в този смисъл.

Вселената взе да се разхубавява сред напластения цигарен дим и омазнените полупразни чаши.

Домакинът доля вино и вдигна тост:

- За онези двеста и петдесет в Народното събрание, които сами си ги избрахме!

19 септември 2009 - 18 юни 2010 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.07.2010, № 7 (128)