ЗАЩО БРАЗИЛЦИТЕ ВИНАГИ ПЕЧЕЛЯТ
Никита Нанков
Защо бразилците винаги печелят на футбол? Според едни специалисти те дължат успехите си на вроден дар. Според други, на неподражаемото си чувство за импровизация с топката. А според трети, пети и десети, на нещо, което е толкова очевидно, че дори не може да се обясни.
Екип от германски футболни експерти, снабдени с най-нова снимачна техника, посетиха и заснеха мач от изключително значение на водещия бразилски отбор, за да разгадаят мистерията на успеха му. Както и се очакваше, бразилците спечелиха повече от убедително с резултат 36 : 1. За началото на мача, обявено за осемнайсет часа, се явиха осем футболисти. Това не направи впечатление на рефера, който наду свирката точно навреме. В следващите трийсет минути всички единайсет бразилски звезди се появиха на терена и отборът заигра на пълни обороти.
Бразилците показаха не само бляскава индивидуална техника в боравенето с топката, но и непреклонен колективен дух. Между двайстата минута и края на първото полувреме двамата централни защитници седяха в собственото наказателно поле, около точката за изпълнение на дузпа, и си бъбреха с десния дефанзивен полузащитник. Когато в двайсет и седмата минута на игрището излезе и лявото бразилско крило, то разцелува по ред насядалите по тревата съотборници и се присъедини към разговора. Само три минути по-късно към групичката се присламчи и левият защитник. В началото на второто полувреме при седящите дойде и прочутият централен нападател, който седна със съотборниците си и като обуваше и събуваше чорапите си, започна да ги наставлява как да му центрират топката пред вратата на противника. Това продължи до шейсет и третата минута, след което нападателят отиде до тоалетната и повече не се върна на терена.
Здравият колективен дух на бразилците пролича особено ясно, когато отборът заигра по системата “един за всички, всички за един”. В седемдесет и деветата минута левият офанзивен полузащитник кихна. Мигом всичките му насядали в наказателното поле колеги оставиха бирите, скокнаха на крака и го заблагославяха. Запалянковците по трибуните в хор подзеха благословията. Офанзивният полузащитник така се трогна, че се просълзи и започна да целува съотборниците си подред. След като нацелува всички по веднъж, той ги повтори и потрети. Благодарността му към тима преля към реферите, треньора, масажиста, лекаря, а после естествено се прехвърли и върху трибуните. Веднага щом полузащитникът нацелува сектор А и Б и премина към официалните ложи, отнякъде се появи млада жена с развети изрусени коси, която с крясък се метна на гърба на футболиста и започна да го скубе и хапе по ушите. В първия момент полицията помисли, че това е поредната обезумяла от възторг футболна почитателка и се втурна да я арестува. Оказа се обаче, че това е приятелката на състезателя, която, заслепена от ревност, му крещеше да престане да целува чужди жени и мъже, а да целува само нея и бившите си седемнайсет гаджета, които настоящата му приятелка познавала добре, понеже те били нейните най-добри дружки и тя не го ревнувала от тях, защото им имала пълно доверие, тъй като била спала с всичките им предишни и сегашни гаджета.
На пресконференцията след мача германските експерти попитаха бразилския треньор дали отборът му, с някои стратегически смени във второто полувреме, не е могъл да победи с още по-убедителен резултат.
- Ама разбира се - отговори словоотхотливо треньорът. - Миналата неделя ние победихме със 72 : 0. Но тогава съперниците изобщо не се появиха и ние бомбардирахме вратата им от всички възможни положения цели две минути. А днес съперникът ни развя бялото знаме още след първия гол. Понеже ни предстоят отговорни мачове, ние се задоволихме с по-скромен резултат, за да пазим силите си.
- А с кого играхте миналата седмица?
- Как с кого? С друг бразилски отбор, както и днес, естествено. Понеже сме най-силните във футбола, ние винаги мерим сили с най-добрите, а не с някакви си... с някакви си германци...
- А защо тогава допуснахте толкова лесен гол, като и днес съперниците ви не се появиха? - заядоха се засегнатите германци.
При този въпрос треньорът се обърка и направи знак на помощник-треньора да изтича и да пита рефера. Помощникът шепнешком му отговори, че и реферът не можел да помогне, тъй като след първото полувреме той, заедно с двамата помощник съдии, отишъл на погребението на бабата на стринката на лелята на баба си.
Така мистерията на бразилските футболни триумфи отново остана неразгадана.
24 ноември 2012 г.
© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2013, № 1 (158)