БОРСОВИ ИГРАЧИ И ПРОСЯЦИ

Никита Нанков

web

Най-новите теории на водещите световни икономисти и социолози достигат до неоспорими изводи за класовата еднаквост на борсовите играчи и просяците, две групи, които досега традиционно се смятаха за стоящи на противоположни социални полюси.

Борсовите играчи и просяците си приличат по това, че и едните, и другите печелят, без да работят.

Борсовите играчи и просяците имат еднакъв духовен мир - и двете групи мечтаят да забогатеят.

Борсовите играчи и просяците нямат нужда от оръдия на труда и средства на труда - те използват единствено ума си и процъфтяват благодарение на конюнктурата.

Борсовите играчи и просяците могат да направят от нищо нещо и от нещо нищо.

Борсовите играчи и просяците не пестят парите си - първите, понеже няма защо, вторите, понеже няма какво.

Борсовите играчи и просяците имат еднакво усещане за времето - те не се замислят за утрешния ден.

Борсовите играчи и просяците се трудят без определено работно време и без почивни дни.

Борсовите играчи и просяците имат достъп до всички блага - борсовите играчи като ги купуват, просяците като ги събират от боклукджийските кофи.

Борсовите играчи и просяците се наслаждават на най-привлекателните жени - борсовите играчи на жените, готови на всичко за пари, а просяците - на уличните жени, готови на всичко за пари.

Борсовите играчи и просяците търсят отмора и забрава от напрегнатото си ежедневие в наркотиците.

Където има борсови играчи, има и просяци и където има просяци, има и борсови играчи.

Борсовите играчи и просяците са навсякъде.

Борсовите играчи и просяците си приличат физически - те имат по една глава, две ръце и два крака.

Световните икономисти и социолози прогнозират, че поразителната идентичност между борсовите играчи и просяците сочи пътя на прогреса. В бъдещия все по-глобализиран свят социалната хармония ще зависи от съзнаването на всички обществени слоеве, че те не се различават по манталитет и интереси от всички останали обществени групи.

23 юли 2013 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2014, № 1 (170)