Никита Нанков

9. SINFONIE

Никита Нанков

Ицо Лукарски е тънък музикален ценител. Той о-бо-жа-ва Бетовен, особено Симфония No 9. Винаги, когато се изпълнява тази ненадмината творба, Ицо Лукарски е на първия ред в залата. Той седи на ръба на стола, впил до бяло пръсти в страничните облегалки, леко навдигнат на пръсти, изпружил шия, ококорил очи, зяпнал уста, затаил дъх.

Ето, диригентът вдига палката. Оркестърът е готов за чудото. Панталонът на диригента е малко лъснат отзад, както и лактите на ръкавите му. Значи той се валя с фрака по столове и пейки след концертите и некултурно се облакътява по масата. Косата му е добре сресана, но вратът му не е обиран поне три седмици.

Начало! Allegro ma non troppo. Pianissimo - струнно тремоло. Първата цигулка е подпрял крака си така, че обувката й се е поизхлузила от петата и се вижда дупка на чорапа й. Втората цигулка си бръсне челото, за да изглежда по-високо. Челистката си е сложила неподходящо ярко червило за калпаво боядисаната в кестеняво коса и лявото й око е по-затворено от дясното, сякаш лицето й е слепено от две различни половини.

Scherzo - соло тимпани. Кафеникавите бузи на тимпаниста вибрират при всеки удар като крем карамел. Тромбони. Единият тромбонист е прекалено тесен в гърдите и компенсира с изключително надуване на бузите. Другият е широкоплещест, но почти няма устни и зъбите му сигурно тракат по мундщука.

Adagio molto e cantabile. Фанфари, на които отговарят първите цигулки. Между онзи тромпетист и първата цигулка има нещо. Погледите им се кръстосват. Тя е бременна от него втори месец. Но той е женен за мърла, която не му обръща внимание. Ризата му е измачкана и обувките му не са лъскани от месеци. Като се разведе и се ожени за първата цигулка, ще попадне на втора мърла.

Presto! Alle Menschen werden Brüder! Всички хора стават братя! Freude! Freude! Онзи бас пее с брадичка, забита в гърдите, като че ли са го блъснали с чук по темето, а онова сопрано вири брадичка, сякаш някой й дърпа косата отзад. Тенорът без съмнение е обратен, а алтото е сложила подплънки в сутиена си. Seid umschlungen, Millionen! Прегърнете се, милиони! Поне половината от хористите не са си измили задниците, след като са ходили в клозета. Freude! Freude! Радост, прекрасна искра от Божественото! Freude, schöner Götterfunken!

Петорни аплодисменти!

Ицо Лукарски напуска залата с треперещи колене - опиянен, зашеметен, възвисен от мощта на гордия човешки гений.

15 януари 2011 г.