В мен са всички възрасти -
като кръговете в ствола на дървото.
Знам кога?-то, и къде?-то, и какво?-то,
примките на щенията, мислите развързани.Мои са посоките -
коренът е стар и цели се дълбоко,
листите - невинни и се плезят Богу.
Златен еликсир на вечна младост - мойте сокове.Вдигната е брадвата -
почва вечното оттам, отдето свършва.
Всичко чуждо в тоя свят успях да свържа
и метаморфозата - каквато ще - ме радва, табезразлично е дали ще стана факла,
пън, дървото на живота или клада.
31 май - 9 юли 2011 г.
© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2011, № 8 (141)