Светът се сви на точица омраза,
душата пусна щори и резета:
с усмивка извисен, със смях отрязан...
Юмрукът - свит, решението - взето.

…………………………………………..
………………………………………..
………………………………….
……..…….………………………………….

(Замислях тук просторът да просветне
и болката да се отбистри мъдро...
Уви, не ми помаха нимфа с цвете -
и злобата души ме в хватка мъртвo...)