Под южното небе прегърбен беше хълмът.
Бе четвърт подир шест когато пет удари.
Денят обърна гръб на божиите дари
и се поизвъртя от ляв на десен хълбок.

Изправи хълмът ръст. Отгоре блесна лъч и
прехвръкна ангел син. Небето вдигна щори:
бе някой в мене взрян. И Бог ми заговори...
Изобщо, скучен ден - пак нищо не се случи.