По челото, по устните
погалва ме опашката на времето
                    и зад клепачи спуснати
            зaмърква канещо безмерното.

                    През графици, през лудници,
в коприна скрила накита на ноктите,
                    оплезвам се на глутници -
            от вечността, с усмивка котешка.