Никита Нанков - Куче марка

КУЧЕ МАРКА

I

В късна доба лирическият герой крачи към дома си бледен и самин след безотрадна вечер.

Някой мил е града със маркуча
и внезапно е тук застудяло.
Крача аз из нощта и смъркоча
и тресе ме по цялото тяло.

II

Героят отваря очите на морна памет сред пустинната белота на непозната стая, в която му се мяркат болни теменуги и печални лебеди.

По цялото тяло ме втриса
от тези дренажни маркучета.
Бълнувам сред римички триста
на думи, завършващи с “-кучета”.

III

Терзаното въображение на героя го понася по усмихнатите вълни на протяжно многоцветни словеса, пръснати в безреда.

Някой град с маркуча мил
целият опасан е.
Крача редом с куча Мил,
че градът опасен е.

IV

Напразно горд и напразно окрилен, пред открехнатите двери на отвъдното, героят подирва избавление в зрачния воал на косите на любимата.

Сред мъглицата куче се мярка
и настръхнала котка мъркочи.
Мраз ме лъхва от ледена морга…
Ах, спаси ме от жребия кучи!

V

В ранна утрин героят броди самин и нерад сред скръбта на ужаса да бъде девствен.

Край мене - множество настръхнало.
Животът ми отмерва скучна мярка.
Усмихнат глaс зове до втръснало:
“Купувайте маркуча ‘Куче марка’!”

20 октомври 2005 - 19 май 2008 г.