Kато дъх по стъклото от саминко дете,
гледащо подир майка си през прозореца.
Kато тополчица резедава там край Огоста,
пременена с небесния шал.
Като чаша вода, която подаваш ми,
преди да знам още думата жажда.
Като сълзата скришом отрита
тая заран, когато ти креснах: