EINE KLEINE NACHTMUSIK

web

  В нощта, в двата края на жицата,
мълчим за взаимно спасение.
            Уж виждахме смисъл в нонсенса,
            а би ни битът с жиу-жицу.

………………………………….
……………………………………….
            ………………………….…
            ………………………….

Къде ли е свидното, ценното
и сладката глупост - мечтите ни?
            Пестиме от свинското центове
            и славим Аллах, че сме читави.

……………….………………………….
………………………………….
            ………….………………….…
            …………………………….

И ето - накрая спасението
е в нещо по нанковски странно.
            Но всичко така е осрано,
            че даже нонсенс е нонсенсът.

28 ноември 2004 - 25 октомври 2005 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.09.2006, № 9 (82)