Като хлебарка нощна
от светлината сгащена
ме спипваш в мисъл пошла,
с фантазия разгащена.

За друга си мечтая, да -
красива, дива, рошава...
Засмее ли се в стаята,
стъклата изнатрошва...

Гърдите й... бедрата й...
пружинни... в шпиц изпружени...
Едрей, о малкий брате мой,
съпружеско-спаружений!

А пък оназ й работа
пламти като Везувия...
Червя се - мръсна работа -
от възрастта безумия...

В леглото ни разтребено
бълнувах - извини ме.
Бленувах си за тебе - но
на двадесет години...

18-27 август 2006 г.