“Добър и щедър като женски задник
денят е розов и догаря в слава.
Престилката работна свалям
и вкусвам трудния си залък
в символистично кротък заник...”
Какво ли всъщност искам да ти кажа,
читателю, измерващ ме под вежда? -
Метафората ни подвежда -
и мисълта ни се разкашква
в безвкусна поетична каша.