Денят е изтънял като сбогуване...
Защо си сам? Къде бе грешката?
Живя във вечността? Изпусна всички
срещи?
Окъпан в милост Божа, бе забравил - tempus fugit?
Летя, вървя, пълзя - доникъде не стигна.
Умирай днес - прокажен - с тая стигма.
Гали чудовището на езика,
опитоми с любов идеите,
на думите дай смисли още невидени...
Отговори - щастлив да си защо ли не поиска?
Смъртта - богатството на всичките богатства.
Избягай с бягството от всички бягства.
И все така блести върхът - далечен.
Хормоните - все авангардни.
И все си награден - с нехайство към награди.
Нозете вече кървави - но все духът е алчен.
Пълзи, върви, лети - какво ли ще те спира?
Избягай - разбери, че не разбираш!
30 септември 2014 - 16 май 2015 г.
© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2015, № 7 (188)