Обърна се бинокълът на времето -
мечтите се превръщат в спомени
и замъка на мозъка пустее.
Сега от бъдещето няма помен и
пред прага на дома бездомни ще умреме.
Уплашени сме в новото си щастие
в нещастието старо вкопчени
и жънем туй, което си посеем -
архангели небесни, сврени в кочини,
бостански плашила, минаващи за статуи.