Никита Нанков - Антология на класическата китайска поезия

АНТОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКАТА КИТАЙСКА ПОЕЗИЯ

Облаци в оризовите мочурища.
Селяко, как ще ги пожънеш?

Това класическо стихотворение на Пънг Бин, написано през 349 г., е философко размишление за горчивините в живота. Оризовите мочурища са традиционна алегория на приятел и покровител. Това, че облаците не могат да бъдат пожънати означава, че Бин Пънг, приятел и господар на автора, е съкрушен, понеже не е получил синекурна служба от Императора, както е очаквал.

*

Суха борика на хълма.
Дори гърмът я отбягва.

В това прочуто стихотворение от 839 г. Пан Бо си спомня страданията в своя живот. В класическата китайска поезия сухата борика символизира тъга. Стихотворението оплаква участта на Бо Пан, приятел и покровител на автора. Гърмът, който е отвратен от старостта и грозотата на дървото, е обичаен знак на попарени надежди за синекурна служба от Императора.

*

Никой не забелязва зрънцето ориз под скрина.
Мишката сбира приятели на гощавка.

В този ненадминат шедьовър от 1483 г. Ванг Вей изразява огорчението си от несправедливостта на съдбата. Зрънцето ориз означава сбъдване на желанията. Творбата е размисъл върху нещастието на Вей Ванг, приятел и покровител на Ванг Вей, който не е бил възнаграден със синекурна служба от Императора поради злословия на клеветници, събитие, загатнато във втория стих.

*

Ветре, разпръсващ облаците,
разсей болката от невярната любима!

На пръсти се броят стихотворенията, които могат да съперничат по известност с тази творба от Лю Пей, написана през 1721 г. Облаците са символ на безнадеждност. Поетът изразява покрусата на своя покровител Пей Лю, комуто Императорът е отказал синекурна длъжност, представена в случая като невярна любовница.

15 май 2006 - 29 май 2008 г.