ЛУДИЯТ В ТРОЛЕЙБУСА
По “Раковски” нагоре тролейбуса
бойко скрибуца.
На седалките от лъскава кожа -
Made in ČSSR - Škoda -
сита снага
с нега
положил,
народа
се трудов подрусва -
уморен,
но щастлив след осемчасов ударен ден.На “Невски” над кубетата златни,
сред облачета пъстро
пересто
летни,
бързолетни,
тържествен залез догаря.В тролейбуса другаря
разговаря
с другаря.
“Как е, как е?” - шеговито
пита
другаря
другаря.
“Добре е, добре е!” - шеговито
отговаря
на другаря
другаря.Пред Патриарха
(не бронзово правия,
с кръста
и расото,
оплакващ България
и великата
Велико-
търновска Патриаршия
яко Йеремия дроугїй,
а бронзово седналия, с мустаките расови,
в странство дето не спал,
по витрини не блял,
а по нощите бдял,
та възпял
не кой какво ял,
не кой с кого спал,
не кой какво крал,
не кой кого драл,
а кой какво дал -
героично
горчивия
дял
на Бойчо,
на Кочо,
на Колчо,
на Боримечката,
на Рада и Рачката -
и един велик идеал)
тролейбуса спира,
в трепет, както се казва, замира
на спирката,
щом ячката
бодро скръцва
спирачката.Ето - нов пасажер:
очи - сиви,
почти сини;
мустаци - червеникави;
особени белези - никакви;
шлифер - раздърпан,
опърпан,
накриво
криво-ляво
закърпван
и въпреки
почти сивите,
почти сините
ситните
кръпки
все още чер;
перчем - разкошен,
ала разрошен;
пръстите - с треморни тръпки;
устни - попукани;
парите - пропукани;
хлътнали бузи;
чепици “Сърп и чук” - охлузени -
навярно харизани -
на босо нахлузени -
без връзки;
жестове - дръзки;
едвам се тътрузи;
некъпан -
накапан,
смърдящ на немито,
на недраго-немило;
в устните - нещо ехидно;
в погледа - нещо нахилено,
нещо насилено,
нещо нахално,
нещо нахакано,
нещо наакано,
нещо прецакано,
нещо нихилистично,
нещо убито,
нещо космато,
нещо комично,
нещо космично.Не трудов -
нетрудов
елемент -
келеме -
келемент.За Народната Република срам!
Келемента в средата на тролейбуса
намусен
самотно се друса,
прислушва се как тролейбуса
скрибуца -
и нещо мърмори си сам.Келемента билетче не си компостира,
вози се гратис,
а отгоре на туй и реда и порядъка провокира:
десница внезапно простира
и рецитира,
не - грачи,
не - изкрещява
тирада
такава:
“Протестирам!
Стига! Не ща!
Долу властта!
Да се утрепа
Сатрапа -
и в трапа!
Не на тирана!
Не тирана
в Тирана,
а тирана
в Бояна!
Тирана
с рана
да се раздруса -
неговата мама! -
и тролейбуса
ще спре да скрибуца
и друса!”Народа работен залеза зяпа
и се прави на тапа.
По-точно,
народа работен залеза зяпа,
хихика,
на мотика
се прави
и се прави
на тапа.
Още по-точно,
народа работен залеза зяпа,
безочно
хихика,
на мотика
се прави,
примигва,
подмигва:
“Дъската му хлапа!”,
кръга около келемента поразширява,
криви капа
и се прави
нарочно,
както знаем, на тапа.Патриарха
с мустаките незализано
расови
(по тях - отблясъци залезно
розови)
келемента одобрително гледа:
“Бравос!
Прав си!
Дошло ти до гуша -
и не щеш
да се гушиш,
ами щеш
да постиснеш за гушата
онез, дето пълнят си гушата.
Морална победа!
Ама яка ти дỳша -
ще се сплуеш в кауша...”
А Патриарха
със расото
с кръст благославя:
“Во имя Отца и Сина и Святаго Духа -
слава!
Не прекланя се духа!
Храброст такава -
за тоз, дето духа -
под иго не трай
до безкрай
да остава!
Вечная слава!”И тролейбуса надолу към “Дондуков” лети.
(В тролейбуса и аз съм - но не си ли и ти?)
То време се мина и ново дойде...
…………………………..
(Туй място е дълго умувано,
но остана, уви, неримувано.
Читателю, моля прости.)
По “Раковски” нагоре тролейбуса
скрибуца.
По седалките с разкъсана кожа
(баварец
ариец
упражнявал си ножа) -
Mercedes - Hergestellt in Deutschland
(Benz-а нещичко уж пò така,
а то - как да река? -
май втора, че и трета ръка) -
народа се трудов подрусва
изцеден
от дванайсетчасов работен ден.На “Невски” над кубетата златни
сред облачета пересто
летни,
прелестно
прелетно
мимолетни,
тържествен залез догаря.В тролейбуса
всеки се муси.
Никой не разговаря.Всеки пасажер - опърпан;
закърпен;
настъпан;
затъпен;
остървен;
другаря -
грогиран;
на другаря
другаря -
дрогиран;
накъркан;
работен;
роботен;
изработен;
безработен;
безропотен;
бит като тъпан;
чепици -
италиански Made in China;
в погледа - нищо -
всичко убито.
Картинка отчаяна -
няма що!
Няма що
да се нищи -
нищи.
Елате ни вижте!Народеца залеза
зяпа,
зяпа
реклами за пици,
зяпа
разкрачени цици,
сладка
ряпа
сладко
си рапа,
по темето млатено
сладко
се драпа,
със свити душици,
с гладни неми езици
мушици
залезни
лапа
като Божии птици
и прави се тъпо
на тапа -
след като падна Сатрапа
все ще додрапа
до трапа.И не смислюва поради что
опропасти се
и затри се
на Царевец
Патриаршията
и поради что
на илота
хомота
толкози века
веке
влачи
на шията.Народеца порядъка тачи:
дивно
диво
примигва пред цинизъма
и дивом
диви се
пред постмодернизъма.
Народеца
семчици люби
и люпи,
от десница попукана
хрупа
пукана
царевица,
на народеца
хич му не пука - нà:
пред телевизора той натънко претака
как - да се не прецака -
ще си претака
посред битака
за петака
туршията.По един Adolf малък,
блъскащ чело
за челяд
и залък,
курдисан на всяка седалка.И бронзово
си траят Патриарсите.
И всичко най-най-розово
вещае туй за масите,
под масите
гризкащи
огризчици,
както гризкат
си орешчици
катерички
с пуфкави опашчици
в коледните картички -
ах, как сладички
са им гримаските!По “Раковски” тролейбуца
вече съвсем не скрибуца,
по “Раковски” тролейдруса
вече никак даже не друса -
образец на реда и тишината
в страната -
и към “Дондуков” надолу лети ли лети -
към светнало
светлите
светещи
висоти.
(В тролейбуса и аз съм - но комай си и ти?)
Мунчо единствен протестира...
…………………………..
(Туй място дълго е мислено,
но остана, уви, недописано.
И неподписано.
Читателю мили, прости.
Заспи, забрави,
заспи, забрави.)
© Никита Нанков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2004
Никита Нанков. Ето така. Варна: LiterNet, 2004