Мария Вълкова - Светът - прекрасен и добър (Върху естетиката на детството)

Втора част

ВТОРА ГЛАВА. ЕСТЕТИЧЕСКОТО ОТНОШЕНИЕ ПРИ ДЕСЕТГОДИШНИТЕ

Ценностната ориентация при десетгодишните бе изследвана със седемстепенна скала с най-висока оценка 7, като използаният набор от ценности бе обогатен съобразно възможностите за възрастта и изследваната тема. Ето общите резултати за 1989 г., представени в низходящ ред:

Десетгодишните деца оценяват като най-висока ценност радостния, щастлив живот в семейството - оценката е не само с най-висок бал, но и самата стойност на оценката - 6,54 е твърде висока.

На второ място се нарежда знанието като ценност - това е напълно в духа на разгледаните в първа част теории за развитието. Високо се оценява и важността да имаш истински приятели - тази ценност се нарежда на трето място.

На четвърто място се подрежда възможността за физическа активност - ето я ценността, която при шестгодишните се разполагаше на първо-второ място. Следва желанието да бъдеш обичан и да те обичат - то е отишло доста напред спрямо предходната възрастова група.

Красотата в човешките отношения като естетически аспект на отношенията между хората е на седмо място. Увереността в себе си е на осмо място в класацията. Непосредствено до нея и свободата вкъщи да казваш това, което мислиш и да правиш това, което е интересно и важно за теб.

Ако се групират изложените шестнадесет ценности в няколко по-общи групи, се получава по-ясна картина на приоритетите в ценостната система на десетгодишните. Това са групите общуване, субектни ценности, щастлив живот в семейството, желание за лек и материално осигурен живот, физическа активност, знание, естетически ценности.

(Ако изследването се провеждаше сега, бих включила към всяка група по равен брой ценности, но идеята да търся групиране дойде при обработката, а и изследването бе замислено в рамките на естетическото отношение - това обяснява по-силното присъствие на естетическите ценности.)

Ето подреждането на ценностите в този по-обобщен вид:

Водещо място в ценностната ориентация на десетгодишните деца има общуването. На втора позиция е щастлив живот в семейството - и двете ценности са свързани с оптимизирани човешки взаимоотношения. Следва знанието и на четвърта позиция - физическата активност. Ако този резултат се сравни с подредбата на ценностите при шестгодишните, ясно се вижда как общуването и знанието от края излизат в началото на класацията.

Резултатите от изследването през 1997 г. очертават следната картина на ценносната система за десетгодишните (1997) (отдясно е дадена позицията на съответната ценност в резултатите от 1987 г.):

Сравнението в резултатите между двете изследвания показва, че ценностите, които са водещи през 1989 г. - "знание", "радостен, щастлив живот в семейството", "истински приятели" запазват позициите си. Към тях се прибавя и ценността "увереност в себе си" (която се придвижва 4 позиции напред). Доста по-напред излизат и ценностите: "свобода в училище да казваш това, което мислиш и да правиш това, което е важно за теб" - 6 позиции; "да преценяваш и да действаш като по-голям, да развиваш човешките си качества" - 6 позиции; "материално осигурен живот - живот без материални затруднения, възможност да имаш вещите, които желаеш" - 5 позиции. Назад в класацията са отишли естетическите ценности, "да обичаш и да те обичат" - 5 позиции и "свобода вкъщи..." - 5 позиции.

Може да се направи изводът, че десетгодишните през 1997 г. спрямо връстниците им от 1989 г.ценят повече увереността в себе си, свободата на изява в училище и обръщат по-голямо внимание на материалната осигуреност. Като сравня наблюденията ми от ценностната система на младите хора днес, бих извела тези сравнителни резултати като обща тенденция.

Очакванията (според литературни източници - Ашмор 1987, Ийгли 1987 и пр.) са, че джендърът влияе върху подредбата на ценностите в ценностната система на децата. Дали резултатите потвърждават това допускане?

Графиката дава ясна представа за общата картина на разликите в ценностната ориентация на момчетата и момичетата, както и разликите в баловете за всяка ценност.

Прави впечатление, че момичетата са по-суперлативни - линията на ценностите им почти равномерно "се издига" над линията на момчешките ценности.

При субектните ценности различията са значими - за момчетата креативността, желанието да действаш като по-голям и увереността в себе си са с доста по-нисък бал. Почти съвпада обаче желанието за свобода - вкъщи и в училище.

Ценностите, свързани с хедонизма - материално осигурен живот и безгрижно прекарване на времето, както и всички ценности от блока на красотата и общуването, са много по-силно желани от момичетата - разликата в бала е между 0,5-1.

Впечатляващо съвпадение момчета - момичета има само при ценностите, свързани със знанието и физическата активност.

За да се очертае по-ясно разликата в ценностната ориентация между момчетата и момичетата, е необходимо да се видят не само разликите в бала, но и подредбата на ценностите по значимост за всяка група. Да видим първо момчетата:

Сравняването между позициите в ценностната йерархия в двете групи има следния вид:

Като изключим безгрижния живот, който и в двете групи е на последна позиция, позициите на ценностите са силно разместени - при момчетата на първите места се нарежда знанието и физическата активност, при момичетата те са 3-та и 4-та позиция; при момичетата общуването и естетическите ценности водят, а при момчетата те са съответно на 6-та и 5-та позиция.

Вероятно се касае за избързващо развитие в ценностната ориентация на момичетата спрямо момчетата, както и за влияние на разлики в културния модел мъже - жени (Ашмор 1987, Ийгли 1987).

При изследване на аз-образа на десетгодишните в методиката бяха включени 22 характеристики, представени като двойки-противоположности и оценявани с петстепенна скала с най-висока оценка 1 спрямо позитивното твърдение, например:

1 - много независим; 2 - независим; 3 - нито зависим, нито независим; 4 - зависим; 5 - много зависим.

Изследването на Аз-образа се осъществи в четири варианта: Аз-реален, Аз-идеален, Аз - в очите на другите и Аз - идеален в очите на другите.

Отново за по-голяма релефност и яснота на резултатите, ще представя баловете на характеристиките в по-обобщени групи.

Най-висока е самооценката на десетгодишните при качествата, свързани с добрата физическа кондиция - те се преценяват като силни и подвижни.

На второ място, но далеч по-назад, идват субектните характеристики - активност и независимост. Плътно след тях се нареждат характеристиките, свидетелстващи за добро настроение и тонус - весели и спокойни.

Почти еднакъв бал получават артистичност, етичност, конформност.

Най-ниска е самооценката на десетгодишните за тяхната външност по красота те се оценяват средно с 2,25. Да припомня самооценката на шестгодишните - там красотата беше на първа позиция. Десетгодишните стават много по-самокритични в това отношение.

Джендър-различията са налице - ето как изглеждат те по всичките 22 характеристики:

Най-значими са различията между самооценките на момчетата и момичетата при качествата, свързани с:

Почти няма разлики в преценката за външност и артистичност.

Малки са различията при качествата, свързани с конформност - момчетата се самопреценяват като малко по-непослушни и неотстъпчиви.

За да допълня картината на различията момчета/момичета, ето и качествата, излизащи най-напред в класацията:

Жизнеността, активността е характерна и за двата пола. Момичетата включват като свои най-силни черти и чаровност, изразителност и доброта - докато при момчетата тези качества са доста назад.

Интересни са различията, които оказва регионът на живеене. Децата от малкия град се самооценяват като по-послушни, по-добри, по-красиви от връстниците си от София. Софийските деца пък се самооценяват като по-подвижни, по-весели, по-активни.

След анализ на резултатите бих заключила, че децата от малкия град изтъкват по-напред традиционни добродетели и характеристики- послушание, доброта, красота.

Идеалният Аз-образ носи заряда и посоката на желанието и стремежа за развитие. "Какъв искам да бъда?" е въпросът, чиито отговори разкриват посоката на мечтите на децата. Ето резултатите за желания аз-образ на десетгодишните, представен по-обобщено:

Красиви, смели, послушни и независими - такива искат да се виждат десетгодишните. Красиви и добри беше идеалът при шестгодишните.

Сравнението с реалния аз-образ показва немалки различия. Преди всичко се оказва, че десетгодишните много държат на външния си вид и най-много биха искали да бъдат красиви. Следващата характеристика е също атрактивна - смелост. Като изключим класиралото се на трето място послушание и отстъпчивост (все пак това са десетгодишни деца, от които се изисква главно да са послушни), продължават качествата "а ла супермен" - независим, активен, силен, подвижен. Качествата, свързани с откритост и искреност в общуването са доста назад. Вероятно на тази възраст те не са значими за тях, а и не смятат, че това са достойнства, които ще им донесат особени дивиденти.

Интерес представляват разликите в бала между реалния и желания аз-образ. Ето разликите в баловете реален-желан аз-образ, изложени в низходящ ред:

На десетгодишните им се иска да са много по-красиви, отколкото са, да са стъпили по-здраво на земята, да са по-смели и послушни.

Тази картина потвърждава характеристиките за възрастта, които бяха разгледани в първа част.

Красотата за десетгодишните деца е свързана с:

Новообразованието за възрастта е значително по-убедителното присъствие на хората в детските нагласи за красиво - при шестгодишните те присъстваха едва с 2,7 %, докато тук вече заемат 23,5 % от отговорите. Все още природата заема водещо място в представата на десетгодишните за това къде може да се намери красотата, както беше при шестгодишните, въпреки че тук се е "свила" до 95 %.

На първо място сред посочванията на природата отново са цветята. Но тук всички отговори са дадени в обобщена форма - цветята са красиви, без конкретни позовавания. Само един отговор е по-конкретен, но и той в обобщението на естетичното - "привлекателното цвете".

Следват посочвания на природата като цяло - "Красива е природата". На трето място се нареждат т.нар. от мен "небесни и космически обекти, природни явления" - отговори като: залезът вечер край морето; звездите; луната; небето; небето с облаците; слънцето и пр. След тях се разполагат "природни обекти" - водата, морето, планината..., също растителност - горите, дърветата, полянка, растенията.

Както се вижда, обектите са подчертано обобщени - общо природата, общо цветята. Напред излизат природни обекти с ясно изразена романтична конотация - луната, звездите, небето. Интересно е, че тук с немалко посочвания се включва и слънцето. То е основнен символ на мъжкото начало в концепцията на Юнг, присъства в почти всяка детска рисунка. Очевидна е жизнеутвърждаващата му символна натовареност.

Малко по-назад в сравнение с отговорите на шестгодишните отиват дърветата, тревичките и пр. - т.е. непосредствено-осезаемите обекти от средата, и то тук се включват по-скоро само като фон за приятна дейност: красива е ливадката, на която се търкаляш; дървото, по което можеш да се катериш; да се разхождам в гората.

На втора позиция по брой посочвания са животните. Сред тях първа позиция заемат знаково-красивите "птици" - славеят, гълъбите и пр. Следва обобщаващото понятие - "Красиви са животните". На трето място са диви животни: диви животни; заекът; пеперудите. И накрая - "моето коте".

И при посочванията на животни се очертава по-висока степен на обобщаване, излизане напред на общоприети символи за красота - птиците, общо животните. Домашните любимци отстъпват от позицията, която заемаха при шестгодишните.

На трето място по брой посочвания са отговорите, подчертаващи една или друга естетическа характеристика на хората. Да припомня - при шестгодишните хората като естетически обект се посочваха само от момиченцата, при което водещ беше образът на майката.

При десетгодишните на първа позиция излизат отговори като "Хората са красиви" - обобщение, а също - булка; елегантен човек; красива жена; строен човек.

Следва назоваването на конкретни персонажи, красиви хора от обкръжението на децата - напр. Светла; братовчедка ми; Росица Кирилова.

Естетическата нагласа на децата се придвижва към естетически обобщения, знаковост, разширяване и диференциране на съдържанието.

Следва групата на "предметите". Но тук не са вече играчките, както беше при шестгодишните. На преден план излизат дрехи и бижута - бижута; дрехи; жилетки; новата ми рокля; панделки; пръстени; разкошна рокля; роклите на принцесата; табла; часовници; якета.

На второ място в предметния свят са архитектурни обекти - музеи, паметници, градове - напр. историческите музеи; къща-музей; къщата-музей на Иларион Макариополски; старите столици.

Произведенията на изкуството тук вече присъстват по-осезателно:

Промяната в нагласите за красиво при десетгодишните е по посока на по-обобщени естетически оценки и посочване на общоприети символи на красотата. Разширява се и се диференцира обектната и съдържателна насоченост на представата за красота. Хората по-осезателно се включват в красивите обекти.

Тези резултати се потвърдиха от изследването през 1997 г. Няма значими различия.

Половата принадлежност оказва влияние върху естетическите нагласи на десетгодишните. Тук момичета и момчета се различават по-значително, отколкото при шестгодишните. Вярно е, че природата присъства почти еднакво и при двете групи, но при момичетата подчертано преобладават романтичните символи - небе, звезди и пр. При предметите - всички дрехи и бижута се посочват от момичетата. Произведенията на изкуството при момичетата са три пъти повече. Посочванията на хора се срещат почти изцяло в отговорите на момичетата. Цветовете - лилавият цвят, небесно-синьото, цветовете на дъгата - също. Може да се говори вече за преминаване към следващ етап при момичетата, докато при момчетата той още не настъпва.

Това, което е интересно при момчетата и се задълбочава в следващите възрастови групи, е, че техният поглед в по-голяма степен е обърнат кам широкия свят, към универсума - отговорите, свързани с паметници, музеи, къщи, са на момчетата. При тях присъства и удоволствието от спорта - да спортувам, да играя футбол- което при момичетата изобщо го няма. Едно момче пише - "Астрономията е красиво нещо".

Разлики в представата за красиво на десетгодишните от големия и малък град също има. И тук, както беше при шестгодишните, софийските деца два пъти по-често посочват природата като нещо красиво, като и отговорите им са за по-знакови романтични обекти - залеза, звездите, небето. При тях е и обобщеното "Природата е красива", както и годишните времена. При децата от малкия град преобладават конкретно-осезаемите обекти - горите, дърветата, полянката.

Животните и при десетгодишните присъстват по-често (два пъти по-често) в отговорите на децата от гр. Елена спрямо отговорите от София.

Що се касае до предметния свят, за мое най-голямо изумление всички с изключение на един отговори, отнасящи се до предмети от бита, облеклото, са посочени от деца от малкия град. Тенденцията за по-предметна насоченост, която се забеляза при шестгодишните, тук се потвърждава.

Хората присъстват по различен начин в двете групи. Децата от София са по-конкретни - те назовават красиви хора от своето обкръжение. По-общо-естетическите отговори - хората елегантният човек, строен човек, красива жена и пр. идват от еленските деца.

Може да се допусне, че в отношението си към природата и изкуството като предмет за възхита децата от София се развиват по-бързо. Децата от малкия град обаче в отношението си към човешките отношения, човешкия свят са по-напред. Може би отново се потвърждава по-голямата им адаптивност спрямо децата от столицата.

Десетгодишните деца свързват грозното главно с:

При категорията "грозно" отговорите на десетгодишните са насочени предимно към сферата на нравствеността - 62,5 % от отговорите им попадат в групата на безнравствените постъпки на хората. Това е новообразование, и то се появява много убедително. Разбивката в отговорите е следната: на първо място лъжата, измамата, нечестността. Следва "лошата постъпка" - децата така са го формулирали. На трето място се нареждат други безнравствени характеристики - глупост; алчност; грубиянство; намусените деца; тъжните деца; пияните хора; разбойниците.

Условно назованата група "природни обекти" включва главно ситуации, свързани с неекологично отношение и замърсяване на природата: деца, които не пазят природата; когато клонче е откъснато от дърво; когато построят някой завод като румънците и тровят много хора. Към прирдните обекти добавих и отговорите, свързани с животни - като грозни неща се посочват грабливите птици; лошата птица; лешоядът; грозно куче; маймуна; когато видя умряло птиче; животинче.

Групата на предметите включва грозни, счупени, мръсни предмети. Но докато шестгодишните се съсредоточаваха върху калта, мръсотията по улиците, разхвърляна стая и пр., тук място на действието обикновено е класната стая - грозно писане; мръсни тетрадки; счупени химикалки; мастилени петна; одраскани, скъсани книги; счупените играчки. Както се вижда, грозните обекти вече не са природно грозни, а са грозни, защото децата са ги направили такива - т.е. санкционирана е лошата постъпка.

Децата развиват естетическото си отношение и към предметите от бита - има посочвания за грозна маса, други предмети, грозни жилищни блокове, новите блокове, блоковете в жк "Младост" и пр.

На четвърто място се подреждат отговорите, свързани с войната - грозна е войната; войните; ядрената гъба и пр. При шестгодишните имаше само единични отговори в тази сфера.

Според резултатите от второто изследване съотношението между групите отговори в общи линии се запазва. В съдържателно отношение има известни различия - например днес десетгодишните посочват много по-често социални негативни явления - кражба, насилие, убийство.

Разликата в отговорите на момчетата и момичетата е значителна. Може да се каже, че момичетата тук са голяма крачка (почти етап) напред в развитието на естетическите си нагласи: при тях два пъти по-често се среща посочване на войната (значимо обществено зло); екологичните проблеми се споменават изцяло при момичетата; училищните неблагополучия - също.

При момчетата най-много отговори са свързани с физическо насилие - боят; когато някой се бие; побоите.

Значитетелни разлики между представата за грозно между децата от големия и малкия град няма. Все пак - отговорите на софийските деца по-често са свързани с по-абстрактни, обобщени неща - напр. лъжата, измамата, нечесността. В подобен случай децата от малкия град са по-многословни и конкретни - грозни са деца, които говорят срещу учителите; които крадат; намусените деца, тъжните деца, които имат възможност за по-високи оценки, а не ги използват и пр.

Посочванията на животни отново в по-голямата си част са от деца от малкия град.

Естетическата категория "смешно" във всекидневната култура на десетгодишните деца получава следните конкретни очертания:

На първо място с 57,5 % се класират отговорите, в които като смешни неща се изтъкват герои от комедийни филми, комедийни артисти. Води Чарли Чаплин, Луи дьо Фюнес, смехораните, Флинстоун и пр. Малко са позоваванията на герои от художествената литература.

Следващите четири групи имат приблизително еднакви стойности - 14-16 %. На второ място се нарежда циркът, клоуните - група, която в предходната възраст убедително се класираше на първо място.

Следват отговори, свързани със смешни ситуации и случки от всекидневния живот - някой дебел като почне да бяга; движението по улиците; на екскурзия; общуването по улиците; отговорите на някои ученици; случки и разкази; хумористични случки от живота на класа; глупавите неща; най-смешен ми е Александър Бисеров; моята малка братовчедка; смешни хора; да ти е смешно.

На четвърто място е групата на смешките и вицовете - която при шестгодишните се класираше на второ място.

Животните присъстват и при категорията смешно - посочват се птици; делфините; котето ми Сузи; някои породи кучета; бръмбар рогач; кенгурото; животни и пр. Чувства се милостивото доброжелателно отношение към животните като към смешно-симпатични същества.

Развитието на естетическите нагласи при категорията "смешно" е свързана с преминаване от откровено знакови жанрове с единствена функция да разсмиват (циркът, клоуните) и художествени форми в анекдотичен вид (смешките и вицовете) към по богатата, диференцирана, свързана с реалния живот форма на смешно: герои от художествената култура, главно от киното, смешни ситуации от реалния всекидневен живот, животни.

Резултатите от 1997 г. показват известно нарастване на отговорите, свързани с цирка и клоуните - т.е. малко по-бавно излизане от предходния етап. Иначе групите са същите.

Различията между момичетата и момчетата са много слабо изразени. И все пак: смешните ситуации от всекидневния живот присъстват в отговорите на момчетата по-често. Те проявяват и по-развито чувство за хумор, по-отворени към "обществото", което при другите естетически категории е характерно по-скоро за момичетата.

Различия съществуват и в отговорите на децата от големия и малкия град, но нямат последователен характер. Така децта от Елена посочват два пъти повече цирка, клоуните (област от вече изминал етап за децата от София), но са по-напред в посочването на смешни случки от всекидневието - елемент от следващия етап. Децата от София посочват по-често герои от филми и книги, отговорите им са по-разнообразни и богати. Но пък децата от Елена включват в отговорите си повече български актьори. Може да се каже, че децата от малкия град по-бавно преодоляват откровената знаковост на смешното (цирка, клоуните), но и тук се проявава тяхната по-голяма приземеност и близост на естетическите им нагласи до всекидневието. Според резултатите тяхната художествена култура се развива в по-неблагоприятна, по-бедна среда.

Десетгодишните деца свързват тъжното главно със:

Милите четвъртокласници! Оказва се, че основното тъжно нещо в живота им е училището - 40 % от децата дават подобен отговор. Това са класните работи; слабите оценки; когато ме изпитват и не съм подготвен и пр. Сериозен резултат, който се нуждае от допълнително изследване. Очевидно класната работа, изпитването в класическата му форма са доста стресиращи ситуации за децата. Може би е добре да се помисли за по-плавна форма на проверка и стимулиране на ученето, които няма да носят травмата на класното и изпитването на дъската като нещо крайно и непоправимо-фатално.

На второ място излизат отговори, свързани с емоционални състояния на хора - главно деца: тъжно дете; дете, което плаче; болно дете; тъжен мечтател; тъжни хора; хората; сирачетата...

Следва войната с 20,1 % посочвания - т.е. всяко петто дете посочва такова обществено зло като войната като нещо тъжно.

На четвърто място се нарежда смърт, трагична случка - когато някой човек почине; погребението; смъртта; смъртта на дядо; убийствата; че умряха баба и дядо.

С около 10 % присъстват животните и при категорията "тъжно" - това са тъжни птици; птици; болните животни; жал ми е за животните, когато ги бият; животните, които страдат; наранените животни.

Развитието на категорията е следното: преди всичко убедително се намесва нова жизнена сфера - училището и стресовите ситуации, свързани с изпитването. При шестгодишните психичният дискомфорт присъстваше във вид на конкретни ситуации. Тук децата изтъкват вече общи психични състояния - това е крачка напред в осмислянето и обобщаването. Също така погледът на децата се насочва към социума - появява се войната като грозен обществен катаклизъм. Чувствителността към страданието на животните вече има по-обобщаващ вид.

Може да се каже, че между шест- и десетгодишна възраст е сензитивният период за развитие на категорията "тъжно", период на интензивно развитие.

За радост в отговорите на десетгодишните (1997 г.) училището се посочва много по-малко като нещо тъжно. Какви са причините за това обаче - дали в училището се използват по-съвременни нестресиращи форми на проверка на знанията, или то вече заема не толкова значимо място в живота на децата - на тях в по-голяма степен "не им пука" от училището? Дано не е вярно второто обяснение. Най-много са отговорите, свързани със смърт и раздяла.

Разликите в представата за тъжно при момчетата и момичетата има следния характер: Учението тормози момчетата повече - вероятно това е обяснението на три пъти по-честите отговори на момчетата за тъжни неща, свързани с учението. При момичетата на първо място се класира групата на отговорите, свързани с емоционални състояния. Войната се посочва еднакво често при двете групи.

Тук обаче страданието на животни се посочва изцяло от момичетата (да припомня - при шестгодишните беше обратното).

Разликите във възприемането на тъжното при децата от големия и малък град са интересни. Училището тормози децата от София четири пъти по-често; отговорите от София, визиращи войната, са шест пъти повече; страданията на животни също идват от София.

Ето подредбата на любимите неща за десетгодишните, представена в низходящ вид:

Малко изненадващо, животните убедително излизат на предна позиция в отговорите на десетгодишните за любими неща. Това са: канарче; папагал; птици; птички; коте; котенцето Сузи; куче, моето куче, риба; хамстер; трите ми папагала; зайци; кокошка; кон... При шестгодишните животните заемаха трета позиция.

На второ място се нарежда нов тип дейност - четенето на книги. Играта продължава да има трайни позиции сред десетгодишните. Запазва се и пристрастието към любими храни - бонбони; банани; дъвка; торта; шоколад...

Сред любимите неща всяко петто дете посочва любим учебен предмет - астрономия, природознание, ботаника, математика - или друг аспект от училищните занимания - висока оценка; да уча уроците си; учебни предмети; учението; училището. Следва изтъкване на някои близки хора - бащата; майката; родители; братовчедки; кака; приятели и пр.

Накрая се появява и спортът като нещо любимо - да карам велосипед; да се люлея; борбата; да играя футбол; да спортувам; мача; плуването; пързалянето.

Има единични посочвания на такива значителни обществени ценности като мир; свобода; всичко красиво на света; весели дни; да се смее дете - които излизат напред при следващите възрастови периоди.

В отговорите на десетгодишните през 1997 г. на първа позиция като любимо нещо излизат игрите. Следват близки хора, животни. Забелязва се известно стесняване в количествено и качествено отношение на отговорите.

Присъствието, както и подредбата по брой посочвания на любимите неща, са различни за момчетата и момичетата. Момчетата подчертано обичат повече спорта, спортуването, активността на играта. Следва четенето и на трето място - любими животни. При момичетата класацията е друга - любими животни; близки хора; занимания с изкуство. Животните присъстваха по-често в отговорите на момичетата и при категорията "красиво", докато в предишната възрастова група повечето посочвания на животни бяха при момчетата. Вероятно се променят функциите на присъствието на любимо животно в общия процес на инкултурация.

Трайното убедително изтъкване на близките на преден план в светоотношението на момичетата - те присъстваха повече и при посочване на красивите неща - свидетелства от една страна за тяхната отвореност и чувствителност към отношенията в семейството, за особеностите на културния модел, който традиционно се усвоява от момичетата, за постепенната им, почти неусетна подготовка на бъдещи съпруги, майки - т.е. хора, на чиито плещи по традиция в най-голяма степен ляга отговорността за топлотата на взаимоотношенията в семейството.

Сравнението на данните за големия и малък град показва следните основни различия: децата от малкия град два пъти повече посочват занимания с изкуство като любимо занимание, като четенето е пет пъти по-често! Те повече обичат и спорта. Хората също присъстват в отговорите на децата от гр. Елена по-често. Децата от София по-често посочват любими животни.

Тази картина приблизително се повтаря при въпроса "Какво правите обикновено в свободното си време?": Отговорите общо за изследванатата съвкупност е следната:

Сравнението на отговорите момчета/момичета показва, че момчетата два пъти повече играят и спортуват от момичетата, като отделно "спортуването" е посочвано 10 пъти по-често.

Според резултатите момичетата се занимават с изкуство два пъти по-често от момчетата.

Групата на желаните неща за десетгодишните включва:

Ако се сравни горната графика с данните за желани неща при шестгодишните, ще се види качествен скок в желанията на децата за четирите години разлика във възрастта. При десетгодишните убедително на първа позиция излизат обществено значими ценности - мирът, дружбата, свободата. Друг е въпросът доколко тези ценности се посочват декларативно или са дълбоко интериоризирани. Все пак - при шестгодишните се посочваха предимно любими играчки, близки хора, вкусни храни и пр.

Много важно новообразование за възрастта са желанията, свързани с бъдеща желана професия, с личностно развитие - те се посочват от всяко четвърто дете. Десетгодишните пишат: Искам да стана - артистка; археолог; борец; гимнастичка; голяма; лекарка или учителка; математик; летец; пилот; учителка; футболист; цирков артист; капитан на голям кораб; цирков артист.

Тук се забелязват по-значими различия между резултатите от двете изследвания. Децата през 1997 г. изобщо не посочват като желани такива общочовешки ценности като мир, свобода и пр. На първо място излизат желани предмети. Вероятно се касае за влияние на културната ситуация, характерна за периода.

Сравнението между желаните неща за момчетата и момичетата показва, че момичетата четири пъти по-често посочват обществените ценности - мир, дружба, свобода и пр. от момчетата. Затова пък момчетата наблягат върху индивидуалните субектни цели - Желая да стана борец, математик, пилот, футболист...

Различията в отговорите на децата от София и малкия град са главно по линията абстрактно-конкретно. Отговорите на децата от столицата имат по-общ, абстрактен характер - те посочват дружбата; дружба между всички народи. Същата категория в отговорите на еленските деца звучи така: Да има задружие, да имам повече другарчета, приятелството.

© Мария Вълкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2006
Мария Вълкова. Светът - прекрасен и добър (Върху естетиката на детството). Варна: LiterNet, 2006

Позиция 1997 г.	Вид ценност и получен бал	Позиция 1987 г.
1	Знание - 6,56	2
2	Радостен, щастлив живот в семейството - 6,47	1
3	Увереност в себе си - 6,46	7
4	Истински приятели - 6,40	3
5	Красота в отношенията между хората - 6,40	8
6	Физическа активност - 6,0	4
7	Свобода в училище да казваш какво мислищ - 5,93	13
8	Да преценяваш и да действаш като по-голям - 5,93	14
9	Да измисляш и да правиш нещо свое - 5,83	11
10	Материално осигурен живот - 5,80	15
11	Да обичаш и да те обичат - 5,80	6
12	Красота в природата - 5,73	5
13	Удоволствие от общуването с изкуство - 5,66	10
14	Свобода вкъщи да казваш това, което мислиш - 5,53	9
15	Красота на предметите около теб - 5,0	12
16	Безгрижно прекарване на времето - 4,6	16

Момчета	Момичета
1. Знание	1. Общуване
2. Физическа активност	2. Естетически ценности
3. Субектни качества	3. Знание
4. Естетически ценности	4. Физическа активност
5. Общуване	5. Субектни ценности
6. Безгрижен живот	6. Безгрижен живот

1. Независим	12. Изразителен
2. Активен	13. С чар
3. Послушен	14. Красив
4. Отстъпчив	15. Силен
5. Смел	16. Подвижен
6. Реалист	17. Открит
7. Добър	18. Искрен
8. Нежен	19. Скромен
9. Внимателен	20. Весел
10. Учтив	21. Спокоен
11. Интересен	22. Приказлив

Момчета	Момичета
Подвижност - 1,7	С чар - 2,0
Весел - 1,8	Активна - 2,0
Активен - 1,9	Весела - 2,1
Скромен - 2,0	Подвижна - 2,1
Силен - 2,0	Добра - 2,2
Спокоен - 2,0	Изразителна - 2,2

Момче, десетгодишно, учи в училище в жк "Младост", 1997 г.:	Момиче, десетгодишно, от училище в центъра на София, 1997г.:
Красиви неща: цветя, човек, ваза, чаша;	Красиви неща: госпожа Петкова, спомени за нея;
Смешни неща: вицове, гатанки;	Смешни неща: всички лета, прекарани със семейството ми;
Грозни неща: бой, глезене, лигавене;	Грозни неща: лилав цвят с бежов цвят;
Тъжни неща: плач, убийство, погребение;	Тъжни неща: госпожа Петкова си тръгна;
Любими неща: телевизия, игри, ястия;	Любими неща: семейството ми; музиката; морето; слънцето;
Възвишени неща: мама, татко, леля;	Възвишени неща: добро семейство, добри приятели;
Желани неща: да обичам.	Желани неща: Да имам куче, всички да са здрави, а не болни.