ВЪЛЧЕТО
Вълче, вълченце, вълча равносметка:
убихме майка ти, а тебе - в клетка.
Не помниш ни поляни, ни бърда,
ни овчите разблеяни стада.
То и да помниш - има ли файда?
А спомняш ли си страшните звезди,
снега с окървавените бразди,
човешките ботуши и следи?
Вълче, вълченце, вълча орисия,
като те гледам - иде ми да вия!
Помириши ме през желязната греда -
аз нося тежък дъх
на свобода...
© Миряна Башева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2004
Миряна Башева. Нека да е лято. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Миряна Башева. Нека да е лято. София, 2002.