СТО ГОДИНИ СУЕТА
След дивите димни безредици,
типични за новия бит,
аз тихичко идвам на себе си.
Но някой е паднал убит.
Поставен е кръст на любовите,
що бяха до гроб - до една.
Но зеят безкрьстни гробовете
и даже са без имена.
А ето и мойте ненависти -
под братска могила от прах,
размесен с пороци и навици,
които, уви, надживях.
Те вярно ме следваха приживе
и честно загинаха - в бой.
Прощавайте, черепи - рижави
от мътния глинен порой.
Тук някъде, в мойте околности,
тревясва цял век суета.
Прощавайте, скъпи покойници,
разумно забравени там.
© Миряна Башева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2004
Миряна Башева. Нека да е лято. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Миряна Башева. Нека да е лято. София, 2002.