ПРИ ЛОВЕЦА
Там видях чифт рога, наболи
изпод сухата стенна вар -
последното своеволие
на изящен изяден звяр.
И висеше парче опашка
над вратата. До тежкия скрин
две копита стърчаха босяшки -
последно "на път". Амин.
А ловецът ми каза бавно
(като никога беше тих):
"Аз го дебна отдавна, отдавна,
но едва вчера го сразих.
Нямам право да казвам само
земния му псевдоним."
Ловецът млъкна. И от носа му
лумна пламък и серен дим.
© Миряна Башева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2004
Миряна Башева. Нека да е лято. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Миряна Башева. Нека да е лято. София, 2002.