* * *
Препрати това мое послание
до живущите горе, далече,
сред студените звездни савани
Малки Зелени Човечета.
Снощи поща нататък е имало.
То личи по вкуса на небето,
по луната, по тъжния символ -
ехо от виещи псета.
Ако трябва, ще седнем да чакаме
друга нощ и луна, по които
пак ще пуснат нагоре рояка
сънища и метеорити.
Аз на Малките Странни Създания
искам просто и с вкус да опиша
тия розови влажни поляни,
всички облаци, бръмбари, лишеи,
планините, животните, къщите
и загадъчно земния ден...
Да Им кажа, че ти си същият
като Тях -
звезден странник край Мен...
© Миряна Башева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2004
Миряна Башева. Нека да е лято. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Миряна Башева. Нека да е лято. София, 2002.