ПОДЛЕЦИ
Познавах дълго и безмълвно
един подлец -
завършен, служеше напълно
за образец.
Ръка не му подавах. Само
- е, няма как -
цедях през зъби и през рамо:
"Здравей, земляк."
И той здравееше! Хвърчеше
като молец
из тъмните ъгли. А беше
такъв подлец...
Той не е между нас! Почина,
недохвърчал,
от детска болест - от ангина.
Не ми е жал.
Но ми е страшно до кошмари
от тоз мъртвец -
ръката ми не го удари,
докато беше
жив подлец.
© Миряна Башева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2004
Миряна Башева. Нека да е лято. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Миряна Башева. Нека да е лято. София, 2002.