НАМЕК
Хей, позволи ми да ти напомня,
че аз съм нежно,
наивно цвете
и като тиха вода съм скромна...
А ти небрежно
ми взе сърцето,
а ти си ходиш, със мен закичен,
а аз линея
върху ревера,
защото ти си егоистичен,
та аз не смея
и да треперя...
Хей, напомни ми да ти напомня
да те разсъня,
да дам насока, -
аз като тих вир съм вероломна:
който потъне -
все е дълбоко!
(Да не забравиш.
Ще се удавиш.)
© Миряна Башева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2004
Миряна Башева. Нека да е лято. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Миряна Башева. Нека да е лято. София, 2002.