Красимир Вардиев

web

Дядо излезе да гласува на предишните избори и забрави да се върне. Първата седмица баба нищо не каза. На втората ме прати да обиколя кръчмите и там го намерих - в пристанищната кръчма да закача белите рускини. „Пусти трипер” - каза баба и с това се изчерпа всичко. Постепенно започнах да забравям дядо. Първо забравих окото му - другото го бях извадил с първата си химикалка. После забравих лицето му. И накрая забравих гласа му, който се провиква сутрин: „Диване, ставай!”

Първият месец баба по навик сервираше за трима. После престана. Само от време на време по залез въздишаше: „Лошо е да няма с кого да изпушиш една цигара.” Така започнах да пуша.

© Красимир Вардиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2005, № 8 (69)

Текстът печели второ място на конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2005).