7. УТЕШИТЕЛНИ ЗАМЕСТИТЕЛИ
Кирил Кирилов
I. Утешителни заместители, насочени главно към Естественото Дете:
бибероните;
всички видове наркотични вещества или лекарства (при употребата им без медицинско назначение, или така нареченото "лекарско предписание");
злоупотреба с алкохол (при липса на злоупотреба приемаме, че алкохолът е част от храната);
злоупотреба с количеството и вида на поеманата храна;
тютюнопушене (след преминаване на определен праг - конкретен за личността);
притежаването и използването на модните за момента продукти за бита, дрехи, техника от различен тип - не компютър, а "най-добрия" компютър, не мобилен телефон, а "най-готиния за момента" GSM и т.н., и т.н.;
"оригинален", епатичен външен вид, постигнат с помощта на каквито и да са средства, докато е все още в рамките на обществено търпимото;
лъскавата опаковка или външен вид на обекта, когато го прави предпочитан пред аналогичен по своите качества и употреба обект;
голяма част от компютърните игри;
интернет - когато се използва за място за изява на собствената "неповторимост";
колекциониране на вещи, предмети и обекти главно заради външния им вид - например различни лъскави играчки, "красиви" кутийки от сапун, салфетки, календарчета, запалки, монети, книги (но само заради красивото им оформление) или от по-скъпите обекти (когато човек има възможност) - бижутерия, скъпоценности, антиквариати, автомобили, мотоциклети, яхти, къщи;
развлечения, предполагащи снемане на социалните роли и лична изява - дискотеки, частни неформални вечеринки, различни видове talk-show - тези, които показват, че "аз не съм като другите" и пр.;
организиране на различни състезания по "оригиналност", както и поставянето на всякакви лични рекорди, записани в книгата на Гинес например;
повечето средства, предназначени за полово задоволяване или самозадоволяване - продаваните в "секс-шоповете" например или дори отиването при проститутка (все пак в някои държави тази услуга е легализирана);
гледането на телевизия.
II. Утешителни заместители, насочени главно към Адаптираното Дете:
похвални награди и/или отлични оценки в училище;
участието в кръжоци, клубове по интереси, в отбора на... по... (но не на професионална основа);
притежаването на всякакви видове дипломи, сертификати за квалифицираност, звания, степени, ордени, медали, награди и др. подобни, които не променят на практика положението ти в обществото;
правенето на предсказуема кариера в дадена йерархия, когато крайното достижение се отличава от началното (от това на старта) главно по мястото в йерархията, но останалите различия са несъществени;
съгласието да се притежава обществено определен минимум от материално-битови условия, за които се внушава, че са достатъчни и че луксът е само за избрани;
купуването и притежаването на предмети и вещи само защото другите около нас си ги купуват и/или ги имат, т.е. конформизъм ("да съм като другите") по отношение на материалното;
участието във формализирани развлечения, обществени ритуали, различни видове talk-show - такива, които показват, че "и аз съм като другите" или защото "така правят другите", т.е. конформизъм по отношение на нематериалното;
организиране на различни състезания и игри, показващи доброто владеене на обществено желани и приемливи умения и способности (разбира се, със съответните награди - включително "утешителни");
гледането на телевизия.
декларирането на справедлив ред в обществото и пропагандата на обществените ценности въобще;
съществуването на написани закони и възможността да отстояваш своите права в държавна, т.е. легитимна институция - каквато е например съдът;
възможността да гласуваш за или против тези, които ще бъдат във властта;
правото да изказваш свободно мнението си (когато обществото позволява това);
възможността да се храниш не по-зле (или даже по-добре) от другите - главно чрез създаване на все по-евтини и масови хранителни продукти за сметка на тяхното качество и количество, но представяни като еквивалентни на оригиналните;
съществуването на обща за всички държавна или партийна идеология - особено национализъм и/или патриотизъм;
съществуването на обща за всички (или за повечето членове на обществото) религиозна принадлежност и/или определеност, подкрепяна от държавата и властта;
възможността за участие и самото участие като редови член (без обаче да се "убива" надеждата, че можеш да се движиш "нагоре") в партии, движения, клубове, съобщества и подобни сдружения, особено когато те са на власт или са "сателити" на властта;
когато се демонстрира признание на каквито и да са заслуги чрез държавни награди или предоставянето на "пост", от който нищо не зависи - "началник без подчинени";
участие в различни обществени ритуали, церемонии, както и национални празници;
поддържането на консерватизма и конформизма, както и създаването на различни комитети и организации по "опазване на нравствеността", "съблюдаване на неписаните обществени закони - особено моралните", "спазване и запазване на традициите" и т.н.;
идеологическа подкрепа на изискването да се притежава обществено определен минимум от материално-битови условия, за които се внушава, че са достатъчни и че луксът не е за всеки;
даване на формална възможност да се следи за изпълнението на "обществените задължения" ("доброволните отряди" например) и Дълга към Родината, т.е. даване на формална възможност за осъществяване така наречения "обществен контрол";
подкрепя се (включително и материално) възможността собственото ти мнение да съвпада с "общественото" - прокламирано от държавата или някои нейни институции (т.е. от тези, които са на власт);
пълно отричане от страна на държавата и властта на съществуването на "двойните стандарти" и постоянно представяне на обществената справедливост като основен белег на цялото общество;
подхранване на надеждата, че при определени условия можеш да влезеш непосредствено в структурите на властта (т.е. да станеш един от привилегированите);
гледането на телевизия.
IV. Утешителни заместители, насочени главно към Възрастния:
създаване на илюзията, че личността има достъп, ако не до всяка, то почти до всяка информация - стига само да пожелае;
създаване на всевъзможни учебни заведения и образователни структури, които уж дават възможност да получиш необходимия ти минимум от методи за оценка на реалността, а всъщност до голяма степен се занимават с възпитание в полза на обществото;
продажба и получаване непълна информация, но представена като изчерпателна по дадения въпрос;
възможността да се занимаваш с творчество (но такова, което е необходимо на държавата и така нареченото "общество");
постоянно хвалене и говорене в полза на "интелигенцията" (но с цел, нейното използване);
гледането на телевизия - за да се получи информация и да се сравни как живеят и какво правят другите;
интернет - като дадена възможност за получаване и обменяне на информация, но трябва да имаш компютър, да си плащаш на провайдъра, телефонните сметки и т.н.;
мобилните телефони - можеш да получиш информация, където и да се намираш (разбира се, ако си плащаш редовно за тази възможност).
© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.