ТАМ, КЪДЕТО
.
.
.
Някъде към 8 сутринта
върху бялото ми хапче има кръст,
дъжд пада като малки сълзи на мишка
и всичко е равномерно като за погребение.
Погребват пейзажа наоколо.
Хаос от сняг и забързани обувки,
сякаш някой е писал двоен предговор за предстоящия ден -
студения площад, където посядаме често,
и потъваме във все по-дълбоки тишини,
и онази странна меланхолия в очите на майките,
техния театър на разпръснати актьори зад завоите…
Промъквам се между белите гънки на новородените
и заспивам.
© Юлияна Радулова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2006, № 2 (75)