Юлияна Радулова - полет с китаец

полет с китаец

един китаец стои на стълбите
и чака да мине нечие приветливо лице
търси удобство в мястото
където призракът му дълго
е вървял редом до самия него
и където сега му се струва нетърпима
дори масичката пред кафенето

облаците над китаеца са сиви
приличат на котки
щрихират извървените му пътища
после изведнъж заприличват на мен
на безсъние
все едно небето ме прегръща
после ме докосва
както бих докосвала
и обичала аз
ако бях небе