Юлияна Радулова - И се изгасям като светлините

И СЕ ИЗГАСЯМ КАТО СВЕТЛИНИТЕ

и се изгасям като светлините на града
прекосен от хиляди трамваи
натоварени с лъжи
една клечка кибрит
не е достатъчна за да ме намериш
когато този който търся си ти

прозорци и очи
долу превозни средства
мръсни
където въздухът липсва
и мирисът на смърт се приближава
един мъж на сто години накуцва
ръцете му са слаби и меки
и са тишините нарушени
от риданията
как би искал да открадне
колелото опряно на стената
как би искал да избяга назад
и да открие пак детето в себе си

и се изгасят светлините на града
затварят се очите зад прозорците
трамваите са спрели
на спирката
една жена забравя себе си
в синя
найлонова
торбичка