БЕЗ ВРЕМЕ
не мога да спя докато ти пресичаш
зелените светофари на Европа
а да те гоня с остри обувки ми е неприсъщо
търся те под миглите на минувачите
чужди чадъри минават като на ревю
(непромокаемо се стича безразличие)
блъскат се лакти
отминават прозевки
това са дни на мутирали морски пъстърви
в мръсни пристанища
а твоят вагон е микрокосмос без време
© Юлияна Радулова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.12.2006, № 12 (85)