* * *
Да вади очите си с уравнения,
да шие и да копае,
да чака сина си несмислен,
да стиска живота зад зъбите,
пред иконата да се моли,
баща ми да не прежали,
внуци да не дочака
и накрая с усмивка
от тука да си отиде -
ето това бе
мама.
© Георги Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2008, № 4 (101)