Деница Стефанова

ЯДРО

Откъснах полуживи
от градина
цялата обсипана
с кафяви червеи

с длани изподраскани,
но не от тръни,
а от болката на
ежедневието

изкаляни повити,
които се прибираха
във чашките си

Гълъбите
с остри клюнове
се впиваха в червени
дупки от камея

Пробудих се
от яростната нощ
Дълбах в теб
до избухване
на сини капки

Докато се
се оглеждах в
в пещта на синьото,
откривах
във косите ти
пера от лайкучка
и черешите берях
направо от кръвта ти