ЗАТИШИЕ

web

Затихвам след буря, както вечерникът
тихо се люшка и спира сред клоните,
както ловецът прибира след хайка двуцевката.
Затихвам след буря и живея със спомени.

След полет и птицата ляга в гнездото,
и свива криле, и сънува простора.
Затихвам след буря, както реката в руслото
утихнала плува, поройна и дива доскоро.

Затихвам след буря и слизам в земята.
И бавно лекувам ранените в бурята корени.
И пия от сока й. И викам след вятъра.
Ще мога ли пак да го яхна? Ще мога ли?

1986 г.

 

 

© Ангел Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2005, № 2 (63)