ДЪЩЕРЯ МИ ПЛАЧЕ
Ама знаете ли колко ме интересувате?
И вярвайте, че нищо не значите,
когато посред пълнолуние
от обич ранена дъщеря ми плаче!
И няма билка, няма цяр, няма чудо,
няма никакви илачи.
Дъщеря ми, влюбена до лудост -
от любов горчиво плаче...
И аз не мога да я утеша.
В сърцето й да погна мрака.
Целунах плахо детската душа
и сам, като дете заплаках.
юни 2002 г.
© Ангел Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2005, № 2 (63)