ДУШАТА НА ПОЕТА

web

Да живееш непрекъснато на мигове
и да останеш цял,
да не можеш в нищо да си сигурен
и да вярваш в идеал,
да светиш с огъня на раните
и да не станеш луд,
да се окичват други със медалите
на твоя кървав труд,
да се усмихваш и когато
душата си във зъбите държиш,
да хукнеш като вятър
и да замълчиш
пред своята несрета -

може би това е душата на поета.

 

 

© Ангел Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2005, № 2 (63)