Аксиния Михайлова - Из "Три сезона"

ИЗ "ТРИ СЕЗОНА"

web

Мартеница -
червен шал, изгубен
в снега.

В куфара на емигранта
шепа пръст
и корен от роза.

В шала
на утринната мъгла
розов храст се прозява.

Ято гарвани
по пътя към гробището -
Черешова задушница.

Бели калии
високо в небето
нито облаче в локвите.

Мирис на мастило и кафе
изпълва стаята -
сутрешен вестник.

Две въгленчета в плета -
котката на съседа
ме гледа скришом.

По пътеката нагоре
стълба
от борови сенки.

Юнска утрин -
по калдъръма слизат
млекарят и слънцето.

В юлската мараня
сянка нa старица
разклаща еньовчетата.

Най-кратката нощ -
в чашата на пияницата
две луни.

Омайниче в пукнатината,
ветрец полюшва
сянката му.

Сянка на шибой
във вадата.
Калинка пресича мостчето.

С перуниките
пчела заговорничи -
мирис нa мед.

Парцалена кукла,
забравена в пясъчника -
роса по лицето й

Вятър ги довя целувките -
розови листенца
по тялото ми.

Ниско прелитат
облаци и лястовици -
сеното неприбрано.

В лятната мараня
кос и плашило,
мълчат жабите.

Семенца от смокиня
между притиснатите ни кореми
в августовска нощ.

В последния двор
на лятото
димитровчета.

Вятър отвява
последните цветове на есента,
хвойната нехае.

В подранилия листопад
жена проплаква
или кукувица.

Листо ли да открадне
или синигеровото гнездо -
колебае се вятърът.

Два лъча
търкалят по покрива
сянката на комина.

C бели ризи
кръстовете в гробището -
вали сняг от призори.

Гарван върху замръзналото езеро.

Други публикации:
Аксиния Михайлова. Три сезона. Прев. на фр. А. Михайлова, Даниел Пи. София: ЛЦР, 2005.