ВЕЧЕРНА ПЕСЕН
Защо, ах, чуй, защо
пак слънцето се скри?
Спи, рожбо, спи ми кротък сън,
че тъмна нощ се спусна вън -
тя слънцето закри.
Защо, ах, чуй, защо
градът се е смълчал?
Спи, рожбо, спи ми кротък сън,
че тъмна нощ се спусна вън -
той вече е заспал.
Защо, ах, чуй, защо
фенерът тъй гори?
Спи, рожбо, спи ми кротък сън,
че тъмна нощ се спусна вън -
той пръска рой искри!
Защо, ах, чуй, защо
държим се за ръце?
Спи, рожбо, спи ми кротък сън,
че тъмна нощ се спусна вън -
и стискаме ръце.
Защо, ах, чуй, защо
сърцето се ломи?
Спи, рожбо, спи ми кротък сън,
че тъмна нощ се спусна вън -
и сме съвсем сами.
1946
© Волфганг Борхерт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.10.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008