НОЩТА
Отново броди тъмносинята девица,
сестрата бледа на пиячи и поети,
из улиците онемели и мъгливи.
Полюшква се лениво пасмината нощна:
Момичета, за часове светици,
пламтят греховно в сенките на пътя,
догдето утринният вятър ги прогони.
Фенерите въздишат сред прегръдки
на буйни и отчаяни пиячи -
ала поетът шепне дългия си монолог:
Вземи ги, тъмносиня дево, всички безутешни
в своя вечно милосърден скут!
1946
© Волфганг Борхерт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.06.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008