ДЪЖД
Дъждът снове като окъсана старица,
която с горест броди по страната.
Измокрена, покрита с власеница,
протяга тя понякога ръката,
унило хлопа по стъклата и се мръщи,
а там завесата шепти и се люлее.
Момичето ще си остане вкъщи,
а тъкмо днес така му се живее!
Див вятър сграбчва скитницата за косите,
светът в горчивите й сълзи плува.
Тя дръзко разпилява си полите
и като призрачна магьосница танцува!
1946
© Волфганг Борхерт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.06.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008