НАПРЯКО В НИЩОТО
Самотен стоя
в океана от звуци.
Камбани отекват
дълбоко през мен.
Самотен отпивам
в реката на времето.
Огледала ме обхващат,
понесен нататък.
Нощи се спущат
невъзмутимо.
Нощи ме скътват
опиянен.
Звездите рухват
навътре в мен.
И звезди изскачат
навън от мен.
С ранена ръка
на кърмата на месеца
вися освободен
напряко през Нищото.
Планети танцуват
край моето тяло.
Далечините се
охлаждат с мен.
Огньовете се
уталожват с мен.
Искрите се пръскат
навред из всемира.
Смехове дрънкат,
викове съскат.
Молитви се лутат
нагоре, надолу.
Боговете растат,
мечтите растат,
мъртвите растат
навътре в мен.
С огнен юмрук
на кърмата на месеца
се нося свободно
напряко през Нищото.
1947
© Волфганг Бехлер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008