Из "КЪМ СРЕДИНАТА"
Поех рекичката от детството на гръб
с трева в устата с мъртви риби
гърбът не ме болеше и с трева
ни удар на весло ни члун, поех я
без труд и я понесох надалеч в полето
полето толкоз равни разчленени пътища
ребрата бяха здрави също рамената
не ме боляха, а в устата чужд език
но твърде малка си оставаше рекичката безмълвна
в голямото поле с трева в устата
течеше и църцореше в една следа
в голямото поле на разчленени небеса
не бях си и помисляла, че ще я нося още
с възхита с мъртви риби аз поех
рекичката от детството тъй равна и безгласна днес
устата и гърбът изправени към слънцето
зелени стръмни склонове навред и я понесох надалеч
2006
© Урзула Крехел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008