ГОВОРИ, СЪРЦЕ!
Така студено бе сърцето, че
се боеше за самото себе си
сподавяше речта, желаеше дори
да го наричат ледено
уютно се притискаше към плочите
живееше като щастливи ларви
под кòшовете с вишни.
Всеотдайно впито в чуждостта
стремглаво и преситено, тъй тупкаше сърцето
безмълвно, а каквото още стана
съвсем притихнало лицето се строши на две
речта се вкопчи здраво и
гризèше почвата, безпочвено.
1997
© Урзула Крехел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008