ДЕН НА СМЪРТТА
Какво остава от една жена, напълно мъртва
(умря наскоро след Деня на майката
и не остана даже след молбите ни) защо ли
през май повяват ветрове, а въздухът е твърд
преди тринадесет години тя започна да умира
и месец подир месец, ден след ден живя с превито тяло
а после една сутрин всичко свърши за какво ли
букетче момини сълзи, съпруг и две деца, наследство за всемира
и за какво ли, а жената, дето тука пише
на възрастта на мъртвата жена, когато тя
сегашната жена роди сред болки, после остро хъхреща
и мълчалива над гърнета, другата все пише
родена от напълно мъртвата жена
която казваше това (дете), а друго вършеше
(чорапи кърпеше, и нокти режеше, и гледаше в очите)
оставяше и все оставяше, бе изоставена от Бог набожната жена
но изоставена е силна дума, кой остана, кой вървеше
кутии с прибори, възглавнички с кръстосан бод, постелки, вази
кой жали, кой разпитва, все остават простосмъртните въпроси
докато тя дори на косъм, на нищо вече не висеше.
1977
© Урзула Крехел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008