КЪМ ЗЕМЯТА
Често в края на пътуването ми до теб,
когато слизам от ракетата на светлината,
виждам те сред облаците като междузвездна станция
и как висиш в небето,
подобна на луна,
разперваш длани от мъгла,
сякаш тайно благославяш световете,
живеещи там някъде под теб.
Тогава буйно се притискам
към злачната ти разломена гръд -
о, майко на живота,
разтърсвана от урагани -
и до мрак лика ти озарявам
от Америка до Азия...
А ти ми даваш месинговия бокал,
който тук наричат Слънце,
за да ме гостиш по обичая си.
"О, тук е тъй различно от Всемира" - казвам аз
и като гост изпивам чашата докрай,
а после се разхождаме покрай витрини
или с петицата излизаме навън
в гората, да послушаме певеца в парка,
звука на стъпките му,
неговите думи...
И чувствам как пленителен е този обичай
да бъда с теб Човек.
© Уве Гресман
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.11.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008