ТЕ НЯМА ДА СЕ ВИДЯТ ВЕЧЕ
Кипне ли в гроздето сокът,
С теб ще сме заедно, знай.
И пред вълната висока,
С теб ще сме заедно, знай.
Чезнат ли пагубно дните,
С теб ще сме заедно, знай.
Литнат ли в здрача скорците,
С теб ще сме заедно, знай.
И като дойде часът ни,
С теб ще сме заедно, знай.
Нашите сенки безплътни
Пак ще са заедно, знай.
Пламнеш ли цяла от властни
(Пак ще сме заедно, знай)
Ласки - и злобни, и страстни, -
С теб ще сме заедно, знай.
Щом и скръбта ни е сладка,
С теб ще сме заедно, знай.
Смели в житейската схватка
С теб ще сме заедно, знай.
Слънце и хляб, и вино ми дай -
С теб ще сме заедно, знай...
*
Но отлетяха годините. И на сърцето по склона пасат,
Черни, конете на часовете. Изпречват се вече дори
Есенни бранища - късните пътници в тях не сноват,
Сянка се спуща от неспасени гори.
Тя повява по пътя. И на децата незрими
Затулва очите уплашени край реката стъмена.
Мъртвите само с безстрастния взор на дванадесет зими
Лежат в камънак и чакъл за почивка смирена.
В сянката всички оттеглят словата, които
Оратори разни измислиха. А върху щика цветята
Повехнаха. Мъртвите вече отплаваха скрито
На бързия сал, обливан от гривата на водата.
В сянката никой не става докрай безтегловен.
Неразпозната - неразпозната и всеизвестна, тя си отива.
Стенем насън, щом в нашите вчерашни рани, отровен,
Днешният ден като пареща киселина се излива.
Тази нощ раните няма да се затворят още.
Вдругиден също открити остават.
Вслушвам се в знаците, щом потекат часовете нощем,
Взирам се в знаците, които понякога се изпълняват.
1949
© Щефан Хермлин
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008