* * *
Цъфти по-близо, сияй,
Нежен вечерен лик.
В гаснещия светлик
Заслепения ти приласкай.
Бяло лице. Как блести
Под ледената луна.
Нощем на звездна шейна
Тя в простора лети.
Чуй, някой пее насън...
Нима в полунощния час
Ти ми плачеш с трепетен глас
Под небесния звън?
Ах, бродя с развени коси
В лабиринта на бляна.
От участта пропиляна
Никой не ще ни спаси.
Над главата ми ти протегни
Гибелна бяла ръка.
Нощта като чудна река
Прелива в поля, долини.
О, отмини, отмини,
Роптаещ печален лик.
В чезнещия светлик
Другаря си ти напусни.
1953
© Щефан Хермлин
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008