МАКОВЕ ПРЕЗ ОКТОМВРИ
Дори слънчевите облаци тази сутрин не могат да образуват
такива воали,
нито жената в линейката,
чието червено сърце разцъфва през палтото й така поразително -
подарък, любовен подарък,
крайно нежелан
от едно небе
бледно и пламенно
запалващо въглеродните си моноокиси, от очи,
замъглени до слепота под бомбетата.
О, Боже, какво съм,
че тези закъснели устни трябва с плач да се отворят
в гора от мраз, в зора от метличини.
© Силвия Плат
© Петя Глеридис, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.12.2004, № 12 (61)