ПРИЯТЕЛСТВО
Сергей Козлов
Една сутрин Мечо се събудил и си помислил: "В гората има много зайци, а моят приятел Зайо е един. Трябва да го нарека някак различно." И се заел да измисля име на своя приятел.
"Да го нарека Опашатко - мислел си Мечо, - не върви, защото и аз си имам опашка. Да го нарека Мустакатко, също не става, защото и другите зайци имат мустаци. Трябва така да го нарека, та всички веднага да се сещат: това е той - моят приятел!"
И Мечо измислил.
- Ще го нарека ЗАЙОКОЙТОЕМЕЧОВПРИЯТЕЛ - прошепнал той. - Тогава на всички ще им е ясно!
Мечо скочил от постелята и се разтанцувал.
- ЗАЙОКОЙТОЕМЕЧОВПРИЯТЕЛ! ЗАЙОКОЙТОЕМЕЧОВПРИЯТЕЛ - пеел той. - Никой друг си няма такова дълго и красиво име!
В този момент се появил Зайо. Той пристъпил прага, приближил към Мечо, помилвал го с лапа и тихо казал:
- Добре ли спа, МЕЧОДЕТОСЪСЗАЙОДРУЖИ?
- Какво? - зяпнал Мечо.
- Това е твоето ново име! - отвърнал Зайо. - Цяла нощ умувах как да те нарека. Най-накрая измислих: МЕЧОДЕТОСЪСЗАЙОДРУЖИ!
© Сергей Козлов
© Мая Дългъчева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2004, № 8 (57)
Преводът е направен по: Сергей Козлов. Правда, мы будем всегда? Москва: Сов. Россия, 1987.