ДИВ РОЗОВ ХРАСТ
Как извисен стои пред мрачината
в дъждовна вечер, чист и млад;
разперил клонки като дар в тъмата,
но и затворен като розов цвят;
с назрели пъпки, тук-таме разкрити,
покарали свободно и без ред:
една над друга вихрено извити,
възбудено напиращи отвред,
говори той на странника, преминал
оттам по пътя, в мисли углъбен:
О, виж ме как стоя, в покой застинал,
без дом, ала от всичко утолен.
1924
© Райнер Мария Рилке
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.01.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство
и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008