ТИХИЯТ ГРАД
Лежи градът в полето,
отмира блед денят;
и ето, вече пада нощ,
но месец и звезди
в небето не блестят.
Дошла от върховете,
мъгла града забули;
изчезват покрив, двор и къща,
димът й всеки звук поглъща,
и мостове, и кули.
А странникът потръпва,
но в долината зрак расте;
сред мрака, през мъгла и дим,
хвалебна песен прозвуча
от устни на дете.
1893
© Рихард Демел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008